Гражданите на четиринайсет държави извън Европейския съюз, които са определени като територии с ниско ниво на риск от коронавирус, ще могат да посещават която и да е страна-членка на Общността от днес, 1 юли 2020г. В разрешителния списък са включени: Австралия, Канада, Япония, Алжир, Грузия, Черна гора, Мароко, Нова Зеландия, Руанда, Сърбия, Южна Корея, Тайланд, Тунис и Уругвай. Все още обаче на територията на ЕС няма да бъдат допускани пътници от САЩ, Русия, Индия и Бразилия, тъй като в момента те са страните с най-много случаи на COVID-19 и рискът от пренасяне на заразата е много висок. Великобритания ще бъде разглеждана като част от ЕС до края на годината, но към днешна дата в страната има задължителен карантинен период от 14 дни за пътуващите. От Брюксел са съобщили, че са склонни да преразгледат въпроса за допускане на жители на Китай, ако правителството предложи аналогични мерки по отношение на европейците. „Deutsche Welle“ цитира  председателя на Европейския съвет, Чарлз Мишел, който е съобщил, че ЕС ще продължи да „наблюдава редовно ситуацията и трябва да останем бдителни, за да запазим най-уязвимите си групи в безопасност".
 
Облекчаването на рестриктивните мерки обаче не е задължително и всяка държава-членка на Съюза ще може сама да определи дали да приложи в пълнота решението за допускане на граждани от изброените 14 страни или да премахва ограниченията постепенно. Правилата при пътуване обаче се запазват:

- носенето на маски е задължително както на летищата, така и в самия самолет, като изключение се прави само за деца под 6г. и за хора с медицински противопоказания;
- миене и дезинфекциране на ръцете
- при проверка на багажа и пътуващите, хората трябва да спазват дистанция от 1,5 м;
 
Важно уточнение е, че авиокомпаниите нямат задължение да оставят средните седалки на борда на самолета незаети. Това би могло да се прилага само по тяхно индивидуално решение и ако броят на пътниците го позволява. „Deutsche Welle“ допълва, че списъкът на забранените и разрешени за пътуване държави ще се актуализира на всеки 14 дни, за да се вземе предвид напредъкът в справянето с болестта или липсата на такъв.